Goodbye to Goodbye (2018)

Загледах сериалчето и видях, че си няма тема, та така...
Честно казано нямах очаквания, не ми грабна вниманието отначало, не ми допадна как е заснета продукцията и гледах заради Чонг Унг Ин и Джун, но мина ли половината сериал (с малко прескачане ), не можех да откъсна очи. Разгръщането на емоциите, развитието на героите беше толкова красиво!
Бих го определила като женски сериал, има много какво да се научи за ролята на майката, която тук е разгърната на много нива. Като се започне с Йонг Хи, майката, която се е отказала от всичко - кариерата, социалния живот, за да накара семейството си да "заблести като диамант", но е останала разочарована от действителността, че такива перфектни хора няма. Ким Се Йонг, майката, която иска да докаже на обществото и на Йонг Хи, че етикетът "любовница" не я определя като човек. Жената, която се бори със зъби и нокти, за да може детето й да има баща до себе си. Ким Ок Джа, майката, която иска да предпази дъщеря си, последвала нейната съдба - да стане любовница и да върви с наведена глава. Жената, която е готова да се откаже от всичко, за да може да задържи целостта на семейството на Се Йонг (доколкото това може да се нарече семейство)... Майката на Джонг Хьо, която я е изоставила като малка и която е трябвало да преживее една много тежка бременност. Жена, която е била избутана в рамките на задължителното майчинство преди време и е била принудена да има дете на всяка цена...
Джонг Хьо, младо момиче, което трябва бързо да мине през целия процес жена -> майка. Започва уплашено, но благодарение на всички тези жени до себе си, ние виждаме една зряла, сигурна в себе си млада майка. За щастие приятелят й се вразумява, бащите намират покой в душите си и всичко успява да се разреши.
Макар и с не толкова високо качество, продукцията си заслужава за всеки, който иска да има поглед над тези неща, над този тип история. Мисля, че майките биха разбрали по-добре от мен целия процес на душевно "лечение" в този сериал. Другите зрители бихме излезли с нещо друго от това, а именно да кажем едно "благодаря" на майките ни, за това, което са преживели, за това, което са ни дали, и за това, че ни има.