Кабуки

Един пълен с живот вълнуващ традиционен театър

Кабуки е една от четирите класически форми на японски театър. Другите три са: но, кьоген и бунраку - куклен театър.
Кабуки се развива повече от 250 мирни години през периода Едо (1600-1868). Вкусовете на търговската култура, развити през този период, са отразени във великолепните костюми, декори и пиеси на театърът Кабуки, чиито герои са и храбреци, и обикновени хора, които се опитват да намерят баланса между лично желание и социален дълг.
За разлика от другите форми на класически театър, Кабуки продължава да бъде много популярен и днес и да се играе често пред ентусиазирана публика в театри като "Кабукиза" в Токио, "Минамиза" в Киото и "Шочикуза" в Осака.

Кабуки %D0%90%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8B_%D0%BA%D0%B0%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B0%D1%8E%D1%82_%D0%B1%D0%BE%D0%B9_%D1%81%D0%B0%D0%BC%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%B2

Кабуки %D0%90%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8B_%D0%BA%D0%B0%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B8_%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B0%D1%8E%D1%82_%D0%B1%D0%BE%D0%B9_%D1%81%D0%B0%D0%BC%D1%83%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%B2

История на Кабуки

През първите години изпълнителите на Кабуки са жени. Смята се, че Кабуки произлиза от танците и лековатия театър игран в Киото през 1603 г. от Окуни - слугиня в храма на Изумо. Думата Кабуки съдържа в себе си значенията на думите шокиращ, нетрадиционен и модерен и постепенно с нея започват да назовават известната трупа на Окуни и нейните имитатори. Тъй като обикновено актрисите на онна (жени) Кабуки се занимават и с проституция, шогун Токугава ги заклеймява и през 1629 г. забранява трупите, както и появяването на жени на сцената. Уакашу (младежи) Кабуки става популярен, но през 1652 г. също го забраняват заради неблагоприятния ефект, който оказват проституиращите младежи-актьори върху обществения морал.

Тъй като се забранява играта на жени и младежи, Кабуки става театър на зрелите мъже-актьори, но още преди яро (мъже) Кабуки да бъде разрешен, правителството поставя изискване актьорите да избягват чувствените сцени и да се придържат към по-реалистичните концепции на театъра кьоген.

Преди да започне ерата на мъжете-актьори Кабуки претърпява много промени. Ролите на оннагата (мъже в женски роли) стават все по-сложни. Ичикава Данджуро (1660-1704) въвежда мъжествения арагото (груб) стил на игра в. Едо (днес Токио), а Саката Тоджиро I (1647-1709) развива изчистения и реалистичен уагото (нежен) стил на игра в областите Киото и Осака.

Декорите на Кабуки постепенно започват да се различават от декорите на но. Въвежда се завесата, която улеснява поставянето на по-сложни пиеси с повече действия. Ханамичи -пътеката сред публиката влиза в широка употреба и става стандартен вход и изход за пищните представления на Кабуки. През 1758 г. за първи път се въвежда въртящата сцена.

В атмосферата на търговската култура на 18 век, Кабуки и кукления театър бунраку са едновременно и "конкуренти", и "сътрудници". Въпреки че след 1703 г. Чикамацу Монзаемон (1653-1724) пише главно за кукления театър, той има няколко пиеси и за Кабуки и се смята за един от най-великите японски драматурзи. По това време театърът Кабуки е временно засенчен от кукления театър в областта Киото -Осака, За да се пребори с това, много пиеси, писани за кукления театър биват адаптирани за Кабуки и дори актьорите започват да имитират типичните движения на куклите.

През 1868 г. при падането на шогунатът Токугава изчезва класата на самураите и цялата социална структура, основа на търговската култура, от която театърът Кабуки е неразривна част. Правят се неуспешни опити за въвеждане на западното облекло и някои западни идеи в Кабуки, но известни актьори като Ичикава Данджуро IX (1838-1903) и Оное Кикугоро V (1944-1903) налагат своеобразно връщане към класическия репертоар. През 20 век автори, свързани пряко със света на Кабуки като Окамото Кидо (1872-1939) и Мишима Юкио (1925-1970), пишат пиеси за движението шии Кабуки (нов Кабуки). Те съчетават традиционните форми с нововъведенията на модерния театър и някои от тях биват прилагани и към класическия репертоар на Кабуки. Верен на традицията при поставянето на пиеси и на строгата йерархия при актьорските фамилии, които определят света на Кабуки, днес театърът Кабуки е мощна и неразривна част от увеселителната индустрия на Япония. "Звездите" на Кабуки са някои от най-известните артисти в Япония и те често се появяват и в класически и в модерни роли по телевизията, във филми или в пиеси. Например известният изпълнител на оннагата Бандо Тамасабуро V (роден през 1950 г.) почти винаги играе женски роли в много пиеси и филми, които не са Кабуки; той режисира и няколко филма. През 1998 г. церемонията шумей (церемония за приемане на друго име), на която актьорът Катаока Такао (роден през 1944 г.) получава престижния сценичен псевдоним Катаока Низаемон XV се превръща в голямо медийно събитие в Япония.

Източник: Посолство на Япония в Република България