Новини и клюки

Новата група Stellar направиха своя дебют
Новата женска група в кпоп, Stellar направи своя дебют с песента Rocket Girl.

Няма нужда от коментар. Баце Рейн влиза в казармата. Запис с любителска камера. Трудно е да се различи, къде точно е нашият любимец, но... опитайте. Един лек жокер- гледайте зад втория(от дясно на ляво) войник с каската. Виждате момчетата в бяло, нали? Минете с поглед надясно през младежите с оранжева и бордо дрешки. После идва ред на по-нисичък кандидат-войник с очилца и след това... височък, снажен красавец с тъмна (твърдят че е зелена)дрешка, който и за момент не свежда глава надолу, не си оправя връзките на обувките и не разглежда любопитно тълпата. Това е нашият човек

Джи Сонг за участието си в “Protect the Boss”

В
скорошно интервю за 10asia актрьорът Джи Сонг споделя за мислите си по
време на снимките на “Protect the Boss” и взаимоотношенията си с
останалите актьори.

Че Канг Хи сподели, че се е задавила от вълнение заради нежния ви
поглед, когато сте снимали последната сцена на „Protect the Boss“.
Какво си мислехте тогава?
Джи Сонг: Два дни преди това си мислех „Тогава ще бъде
последният ден.“ И докато слизахме по стълбите, където се целунахме, аз
й казах, че в този момент от живота си, на тази възраст, точно тук
снимаме мелодрама и трябва да запомним това място, защото имаме много
хубави спомени от него. И в последната сцена наистина чувствата ми
избликнаха, защото всичко щеше да приключи, след като тръгнехме към
камерата, и си спомних за всички моменти, които бях прекарал с Но Ън
Сол. Точно този проект беше особена тежест за мен.

Каква точно е причината за това?
Джи Сонг: Мисля, че това шоу ме излекува, също както Ча
бе изцелен от своята клаустрофобия и порасна, след като срещна Но Ън
Сол. Аз едновременно можех и не можех да живея по начина, по който
исках, но благодарение на „Protect the Boss“ всичко бе забавление.
Много е трудно да усетиш така нещата, когато си изтощен, но аз снимах
този сериал, чувствайки всяка една дребна емоция, която можех. Затова
вместо да усещах тъга, че оставям Ча Джи Хьон, бях щастлив, което ми
тежеше.

Ча Джи Хьон се държеше като дете в основното училище,
едновременно влудяваше Но Ън Сол и бе сладък и мил. Интересно е как
успяхте да пресъздадете подобен характер толкова естествено. Имате ли
подобна страна?
Джи Сонг: Просто изразявах това, което идваше отвътре, а
не толкова това, което съм. Имаше една сцена, в която Ча Джи Хьон
захапа сламка и я завъртя, защото не искаше да слуша какво му говори Со
На Юн. Тогава не се опитвах да разсмея хората – това беше ответна
реакция на досада заради отегчителната ситуация. Най-важното за мен при
изиграването на Ча Джи Хьон беше, че не трябваше да играя превзето или
да бъда забавен, сладък, нито дори мъжествен. И това съвсем естествено
ме накара да се освободя от себе си. Преди свивах очи и разтварях крака,
когато виждах нещо, което не ми харесва, с поглед вперен напред. В миналото планирах подобно поведение, но сега просто слушам сърцето си.

Разбрах, че докато изучавате героя си, използвате дъска, да записвате всичко за него. И този път ли постъпихте така?
Джи Сонг: Този път използвах красива тетрадка вместо
дъска. Отворих първата страница и написах: Ча Джи Хьон, годините му,
работата му и това, че е наследник на голяма компания. След това
написах: Ако той страда от клаустрофобия, защо? И колко сериозно е?
Колко голяма е оградата около него? Какво може да направи за тези
ограничения? Какви са разочарованията му от обществото? И така разширих
разбирането си за него. Започнах снимките след като се запознах с тези
обстоятелства, за да мога да го изразя искрено.

По този начин ли ви хрумна уникалната му прическа и начин на говорене?
Джи Сонг: Неговият образ дойде веднага, още докато
пишех в тетрадката. За прическата му – нямах предвид да е като на герой
от „Slam Dunk”, а мислех, че той е човек, който не може да се изразява
добре чрез думите. Наследниците на големите компании обикновено имат
асистенти, които се грижат за вещите им, но имах чувството, че Ча Джи
Хьон ще се грижи сам за себе си, затова вероятно ще има голяма чанта,
която ще е добре да прилепва към тялото му. Така се сетих за раницата.
След това модата, хубави обувки с хубав костюм? Не мислех, че Ча Джи
Хьон ще носи подобно нещо. Затова реших, че ще бъде по-неофициален, но
ще има добър вкус, така че ще носи яке отгоре. Що се отнася до обувките,
удобни маратонки.

Романтичната история между Ча Джи Хьон и Но Ън Сонг още в
началото привлече огромно внимание, за което е много важно да има добра
химия между вас и Че Канг Хи. Как беше работата ви с нея?
Джи Сонг: Що се отнася до работата си с нея, не е имало
нищо, от което да се почувствам неудобно още от самото начало. Че Канг
Хи се превърщаше в Но Ън Сол в момента, когато идваше на снимачната
площадка. Тя стоеше с наведена глава, когато беше готова за снимки, и
първия път аз я попитах какво прави. Отговорът й беше: „А, нищо…” и
продължаваше да стои така. И аз започнах да седя така, когато се потапях
в образа си. И се чувствахме много странно, когато очите ни се срещаха.


Как беше работата ви с Ки Дже Джунг, който няма особен актьорски опит?
Джи Сонг: Не можеш да научиш някого да играе, а и има
определен лимит в това колко можеш да го съветваш, затова му разказвах
за моя опит и как аз бих искал Ча Джи Уон и Ча Му Уон да си
взаимодействат. Дже Джунг е повече от способен да стане актьор. И
смятам, че получените резултати са поради това, че той подходи към героя
си без претенции. Това беше от полза за всички. Историята щеше да стане
неустойчива, ако дори един от нас не успееше да се справи с ролята си,
затова съм му много благодарен в това отношение.

Беше хубаво да видим как вие четиримата станахте добри приятели.
Но съм сигурна, че вероятно сте имали нужда от време, за да се сближите и
да покажете това по-естествено.
Джи Сонг: Странно е да се сближаваш с хора, с които си
се видял за първи път при четенето на сценария. Нашата драма беше от
забавните, затова предложих на всички да излезем заедно, преди да
започнем снимките. Мислех си, че ще бъде добре да си поговорим около
огъня и да пийнем нещо. И на излета точно такива въпроси си задавахме.
Що за човек си, Джи Сонг? Що за човек си, Дже Джунг? Що за човек си,
Канг Хи? Какви неща харесваш? Все едно играехме наистина. Може и да
изглеждат неочаквани, но имахме нужда да се опознаем.

Нямало ли е моменти, когато сте се престрували, без значение дали сте искали или не, защото сте актьор, който стои пред публика?
Джи Сонг: Преструваме се на много силни и обаятелни, но
всъщност сме деликатни. Разкриваме себе си по много начини в проектите,
които избираме. Трябва да плачем наистина в тъжните сцени и да
показваме болка в сцените, когато изразяваме болка, поради което нашите
емоции лесно се променят и колебаят. Вероятно мислите, че не сме
самотни, защото винаги имаме хора около себе си, но всъщност много лесно
изпадаме в това състояние.

Затова е важно да бъдеш стабилен, но вероятно има много фактори извън актьорството, които биха ви разколебали.
Джи Сонг: Един познат ми каза следното: „ Сигурно си
щастлив и облекчен, че имаш забавна професия. Показват ви по телевизията
и вие споделяте през какви трудности сте минали, но нима всеки човек на
този свят не е минал през подобни страдания?” Стана ми неудобно, когато
го чух. Без значение колко обичам това, което правя, съвсем отделно
нещо са трудностите, необходими ми да си свърша работата. Един приятел
ми каза, че се чувства най-щастлив, когато слуша музика в колата, докато
кара към второто заведение, след като се е почерпил с приятели в друго
преди това, с което съм напълно съгласен. Защото си щастлив, без
значение какво правиш, след като си леко замаян и в очакване да отидеш
на новото място. Актьорите са хора, които трябва да задържат това
радостно усещане. Може и да не изглежда нещо специално, но не е лесна
работа.

От
„Splendid days” насам поемате винаги главни роли, а актьорската ви
кариера не е съпътствана от много спадове и възходи, което доказва колко
ви се доверяват като актьор. Защо според вас сте постигнали такъв
имидж?
Джи Сонг: Мисля, че отделих доста дълго време, за да го
постигна. И тъй като не съм толкова привлекателен като Сонг Сънг Хон,
си казах, че ще се опитам да създам имидж, който да е уникален за мен.
Израснал съм под ръководството на възпитатели, затова в някаква степен
мисленето ми е потиснато. За да се освободя от това, реших да играя
разнообразни герои. Така попаднах на “All In”, след това на
историческата драма “Woman of the king” и т.н. След тях започнах да
мисля, че вече съм разбрал какво е да си актьор, но чух, че съм на 2% от
това да бъда велик. Точно тогава ме извикаха в армията и това наистина
ме вбеси, но се чувствам по-добре, след като изпълних задълженията си.

Тази промяна заради живота в казармата ли е?
Джи Сонг: Успях да се успокоя, след като осъзнах за
какво съм бил ядосан и взех решение в каква посока да вървя, докато бях
там. И започнах отначало с “New Heart”, след като ме освободиха. Можех
да постигна целта си по-бързо, ако се движех право напред, но аз винаги
избирам по-дългия заобиколен път. Не съжалявам за това. Не съм искал
никога да блесна в звездното небе. Просто работех упорито, защото ми
харесваше.

Това означава ли, че не ви интересува колко бързо ще стигнете там?
Джи Сонг: Не мисля постоянно за това. Просто искам да
продължи по-дълго. Искам да стана актьор, с когото хората винаги да
искат да разговарят и да се забавляват, без значение от възрастта.

Затова вероятно сте усетили много неща от работата си с Пак Юнг
Гю, който изигра бащата на Ча Джи Уон. Като по-опитен от вас актьор, той
е в сферата от доста дълго време, след много спадове и възходи.
Джи Сонг: Чудесно беше, че той работи с нас, по-младите
актьори, въпреки възрастта си. И което е по-важното, работеше с нас,
вместо да остави сами да се справяме с нещата, след като той си е
свършил неговата работа. И това смятам да направя и аз, като остарея. Не
смятам, че актьорите трябва да играят, след като не могат повече да го
правят.

Говорихте ли си с него? За неща извън работата?
Джи Сонг: Всъщност не можех да разговарям за лични неща
с нещо от самото начало, защото той бе изгубил сина си преди няколко
години. Чувствах се зле, дори опитвайки се да държа като негов син.
Понякога дори вълнението ме задавяше, защото по начина, по който се
отнасяше с мен в шоуто, можех да почувствам, че би искал да направи
определени неща и за своя син. Можех да го видя в очите му.

Вероятно
затова сцената накрая, когато го прегръщате, след като той разреши на
Ча Джи Хьон да се се среща с Но Ън Сонг, беше толкова вълнуваща.
Джи Сонг: Усетих наплива от емоции още в момента,
когато започнахме репетициите. Стоях на двора, тогава погледнах към
него, докато се изправях, и не успях да се сдържа. Дори не бе предвидено
да плача с глас. Трябваше просто да се развълнувам до сълзи, но след
като го прегърнах… ми стана много тъжно. Гледайки го, осъзнах, че
животът не е лесен и вероятно той е преминал през много трудности.

Имахте възможността да се срещнете с много добри хора и да
обмислите живота си чрез “Protect the Boss”. Каква е най-голямата ви
придобивка като актьор?
Джи Сонг: Даде ми кураж. Сдобих се с увереност да
говоря за живота си и хората. Вероятно ще избера да се снимам във филм
след това, тъй като не съм го правил от много време, но се надявам да
изиграя герой, с който да покажа силните си страни. Надявам се, че това
ще направи и мен, и хората щастливи.

Източник: 10asia

Благодаря, много ме развълнува, не знам защо.
Лека.

Митът за основаването на Корея

На 3 октомври Корея отпразнува за пореден път „кечонджол“ (개천절),
отбелязвайки 4343 година от създаването си. На тази дата Хуанунг, синът
на Хуанин (императорът на Небето), слязъл на Корейския полуостров на
планината Тебек и станал основоположник на първото корейско царство.
Легендата разказва как той бил омагьосан от красотата на природата и
заедно с 3 хил. свои последователи се установил на полуострова. В себе
си той носел три свещенни предмета, дадени му от неговия баща: бронзова
кама, бронзово огледало и бронзов звънец. С него като помощници дошли и
три бога : Пунгбек – владетеля на ветровете, Унса – владетеля на
облаците и Уса – владетеля на дъжда. Всички те провели специален ритуал
под свещенното дърво и се заклели в 360 принципа, засягащи изхранването,
болестите, наказанията, добрите и лошите неща, животът като цяло с цел
да помогнат хората на земята да се развиват.
Тяхната задача става основен принцип, който в момента е залегнал като верую в образователната система на Корея.

Един
ден при Хуанунг дошли една мечка и един тигър, които споделили
желанието си да станат хора. Синът на господаря на Небето им дал
следната задача. Да останат в продължение на 100 дни в тъмна пещера,
където да се молят, хранейки се единствено с див пелин и 20 стръка
чесън. Ако успеели да издържат, желанието им щяло да се сбъдне. Със
задачата се справила само мечката, която на 101 ден се превърнала в
красива жена.Хуанунг я взел за своя жена и тя му родила син, който
нарекли Тангун Уангом. Тангун по-късно основал кралство Чосон, известно в
историческите анали като Кочосон със столица Пьонгянг. Като владетел
той управлявал страната цели 1500 години и накрая се превърнал в горски
дух на възраст от 1908 години.

Този мит е записан в документ от 13 век от времето на династия Корьо.
Има няколко версии на тази история, но горната е най-разпространената.
По нея са правени много постановки и представления, а през 2007 тя става
основа за популярния корейски телевизионен сериал „Четирите Бога на
Първия крал“.