Green Rose (2005)

Беше невинен, дори на мравката правеше път и какво точно беше сторил, за да изберат него за потенциална жертва, на този целия скалъпен заговор. Ужасно натежаваше чувството, че трябваше да изтърпи всичко това, просто защото обичаше една жена.

Не ми хареса как в крайна сметка прости всичко. Загуби майка си и свободата си, преживя какво ли не, за да си отмъсти и накрая сам се отказа. Глупаво е, как ще излекуваш такава рана? Друг на неговото място дори нямаше да може да погледне бащата на Су А, да не говорим да мисли за прошка. Пък и на всичкото отгоре, ония кретен беше готов да мълчи и прикрие виновникът. Ами ако по друг начин се бяха стекли обстоятелствата, излиза, че Джун Хьон пак щеше да е виновен, а онзи с чисти ръце. Беше грозно и крайно безочливо и нечовешко да молиш невинен човек, който едва ли не плати за твоя грешка, да прости на човека разрушил живота му, защото гледай ти се събудил една сутрин и нямало какво да прави, затова решил да въвлече в убийство някого.

В цялата бъркотия и нещата, които му се струпаха. Черешката на тортата настъпи в предпоследния епизод, когато жената, заради която изтърпя всичко това, с егоизма и безочието си... Стоеше и го наблюдаваше как страда и пита мъртвата си майка какво да прави, Су А се питаше колко дълго ще трябва да страдат, за да се излекува болката МУ и колко още болка трябва да бъде причинена?! Не знам дали аз го разбирам неправилно, ама заради такъв човек не си заслужава да страдаш толкова много. Наистина простодушно и егоистично е в такъв момент, ти да си мислиш такова нещо. Нима не осъзнава, че точно баща й е виновникът за всичко, нима не разбираше, че Джун Хьон умря за пореден път. Най-забавното беше, че ако отидеше и му зададеше тези въпроси на него. Това щеше да бъде като да го блъсне в пропастта, от която се мъчеше да излезе.